На 6 май сутринта Свидня се събуди обляна в златни слънчеви лъчи. Селото дишаше тихо и празнично – Гергьовден е, денят на Св. Георги Победоносец, но и на всички, които вярват, че доброто побеждава. Празникът на селото, съборът, носи в себе си онзи жив български дух, който не се предава, а се предава – от поколение на поколение. Но както всяка година – небето показа характера си. Не щеш ли, облаците се скупчиха, притъмня, и от небето се изля пороен, истински пролетен дъжд. Големи капки, с аромат на земя. Хората казват: „Ако не вали на Гергьовден – не е Гергьовден!“ И точно, когато мнозина се запитаха дали празник ще има – слънцето се върна. Сякаш самият Свети Георги махна облаците с ръка. Над мегдана се усмихна светлина – и всичко започна……
Празничният ден започна с тържествен водосвет, отслужен в местната църква за здраве, плодородие и благоденствие. Под звуците на камбаните и с аромата на билки във въздуха, хората се събраха, за да споделят вяра, надежда и благодарност. Молитвата се понесе над хората, над масите с цветя, над децата с венци от здравец в косите. Селото се събра. Заедно – както е било винаги.
Най-апетитната част – конкурсът „Гергьовденска трапеза“ – събра кулинарните таланти на Свидня. Аромат на агнешко, домашни зелници, баници, обредни хлябове с шарки от миналото. Ястията не просто се опитваха – те се преживяваха. Журито – с главен шеф-готвач като специален гост – се изправи пред трудно решение. Всички ястия бяха приготвени с любов, с уважение към традицията. Парични награди от кметството и предметни от читалището намериха своите достойни притежатели, а всеки участник си тръгна с усмивка и подарък - готварска книга – за да вдъхновява и занапред празничната трапеза у дома. Атмосферата ухаеше на дом, традиция и обич.
С вълнуващо “Добре дошли!” празникът бе открит от Галина Димитрова, фолклорна изпълнителка и директор на ОУ „ Отец Паисий“ в селото. А сцената оживя от оригинален рецитал, подготвен от учениците – думи, пълни с обич към Св. Георги и българската земя. Учители и деца – заедно, създали нещо, което разчувства цялото село.
Сред емоционалните моменти беше и изпълнението на г-жа Христина Манолова – учителка с душа на певица. Тя поздрави всички с песента „Топъл дъжд“ – символично и истинско, сякаш пролетта пееше през нея. А когато микрофонът бе подаден към публиката, хората не се поколебаха – стихове, песни, усмивки. Празникът се превърна в жива сцена – без сценарий, но с много сърце.
С трепет в сърцата и обич в душите, своя поздрав отправи и фолклорна група „Наниз“,
водени от гласовете на майка и дъщеря – Димитрина и Виктория Дамянови. С всяка нота от техните гласове те поднесоха благослов за здраве и берекет!
А, наоколо – пъстър базар с ръчно изработени изделия от децата и учителите на училището. От пъстри бродерии до восъчни фигури и пролетни картички и какво ли още не, всяко нещо носеше частица детско въображение и усърдие.
Когато зазвучаха и първите ритми на народните песни, изпети на живо от Галина Димитрова, площадът се изпълни с кръшни хора и се завъртя в ритъма на България. И тогава настъпи кулминацията. „Кой уши байрака“ – емблематичната песен, която те кара да настръхнеш и вдига сърцето. В този трогателен момент българското знаме се развя над площада, а хората се хванаха на хорото – ръка до ръка, душа до душа, силно, единно, като самата България.
Вечерта завърши с празнична заря, пъстроцветна, тържествена, като венеца на деня, пълен с вълнение, гордост и надежда. Но светлината остана в очите на хората – не от фойеверки, а от споделеност.
ОТ ОНОВА ЧУВСТВО, ЧЕ СИ ЧАСТ ОТ НЕЩО ПО-ГОЛЯМО. ОТ ДОМ. ОТ РОД. ОТ ОБИЧ!
Гергьовден в Свидня не е просто събитие – той е живата нишка, която свързва поколения, пази духа и припомня, че празникът е най-красив, когато е споделен. И го предава с песен, с хляб, с хорà. И с много любов……
Жив да е празникът, жива да е Свидня!
