Банята... /Време/

  

Вижте цялата галерия.

Докато повечето, млади хора си пропиляват безцелно времето, ние мислим и мислим просто искаме да успеем, знам ще си кажете това сме го чували много, много пъти, но в случая не е така. Не е така защо ли?
Защото аз живея, за Фотографията, аз ставам с Фотографията и лягам с нея, ако щете я наречете спътник в живота ми. Тя и любовта ме карат да правя работата си с разнообразие, удовлствие и замисъл.

Прибрах се уморен от работа, целият ден ми беше крив и се замислих...нямам напредък. Тъпча на едно място.
Приятелката ми ме посрещна с отворени обятия и усмивка на лице, след кратък разговор стана въпрос за фотография, тогава ни хрумна да снимаме сюреалистична мода в България, нещо ново за нас.

Имах замисъл за модата за сесията, какво искам да представлява да бъде нещо необичайно, извън пределите...сюреалистично, бе названието на всичко което исках.
Местата бяха пълна мъгла, която постепенно се вдигна и ни разкри забравени от обществото архитектурни забележителности.
След много коментари и сблъсъци на интереси между екипът ни, невъзможното става „възможно“. Там където пътят на реалността и магията на мечтата се преплетат.
Лесната част беше до тук. Дойде момент, където се питахме, как ли ще се справим? Ще успеем ли да направим всичко това легално?
Тогава се сетих за едно много мъдро изказване от една моя учителка, което играе ключова роля в целия проект.

„Човек е голям, колкото са големи мечтите му“ Ели Сталянова

Поуката от това нещо е, че когато някой ни каже „ти си луд“, „това е невъзможно тук“ ние да направите точно обратното. Да реализирате тези мечти, които са дълбоко в нас и чакат една искрица да ги запали.

Започна се едно обикаляне, по институции, срещи...
Оказва се че, в България има и добри хора, които вярват в нас, младите хора. Вярват в изкуството, аз искрено изказвам от името на мен и целият ми екип, моите адмирации към тези хора, че казаха това е хубаво нещо заслужава си. Благодарение на точно тези хора сега този проект стои пред вас.
Дълбоко уважавам и тези, които ми казаха, че няма как да стане това, ще си кажете защо да ги уважавам? Защото тези хора са дали шанс на „професионалисти “но знаем „колко професионално стоят нещата тук“.

Разпределянето на задачите като стилизация, грим, заснемане, намиране на модели, хич не беше лесно.
Намерихме подходящите хора, грим, стилизация. Заснемането на самите кадри беше наредено в главата ми вече, знаех как да процедирам. Всичко се случи, в рамките на два дни. Първият ден пресъздадохме красивата страна на нещата, заснехме едно блестящо момиче, по един красив и нежен начин, на фона на старата разрушена баня.
Вторият ден беше точно обратното, пресъздадохме лошата и хаотичната страна (лоша в добрия смисъл на думата разбира се). Снимахме и красива сцена с друг модел, който позираше на разрухата и декора ни. Снимахме студен тип емоции с декор от маска. Ще си кажете защо маска?
Защото обществото ни толкова се е задушило, че дори и от бутилката с кислород ние излъчваме радиоактивност. Там перифразирахме мислите ни, в снимките, както и в красивата част и изведнъж всичко завърши.
Стоях пред вратите, ключ в ръка, зад мен стоеше вече измореният ми екип, но все още кипящ от енергия за новото което ни очаква.
Замислих се как това може да е последния път в който ще бъдем тук. Затворих очи и си припомних всеки един момент през тези два дни. Заключих вратата.

Ние останахме доволни и накрая на последните снимки в банята, и последните секунди и минути вътре в нея, си казахме на излизане дано ако имаме чест отново да влезнем след години да снимаме вътре, отново да изглежда по-същия начин всичко онова което сме гледали по-филмите ,ако щете го наречете духът на сградата. Кадрите бяха направени с много голямо желание, любов и екипна работа!

Аз съм Асен Андреев. Живея и творя в София, където е и моето родно място. Уча Фотография в НБУ (Нов Български Университет).
Снимал съм редица събития, като откриване на мото-сезони, кукери в град Перник, за оналайн списание Мика, концерти организирани от Столична община и редица други неща. Участвал съм и в много конкурси, като един от тях е Зелена идея.
През последните няколко години, се ориентирах към портретна и модна фотография.

Пожелаваме приятно гледане, колкото до това ние продължаваме с проекта ни напред скоро очаквайте нови изненади от нас!
Всяко нещо беше част от нас и нашите емоции на мен и моят екип.
Искам да изкажа огромни благодарности към Община Банкя, без нея това нямаше да бъде реалност, моят екип искам да Благодаря на:

Алек Николов
Мариа Ненова
Ели Павлова
Мими Стоилова
Христо Димов
Марина Маринова
Борислав Александров

и на много други..... Както и към всички вас БЛАГОДАРЯ ВИ!